Петък - Дългият път до Кушадасъ

Тръгване в петък, 12 септември, 19:00 – така е написано в рекламните материали за екскурзията. Хотелът е 2 звезди, но „прилича на нашите 3 звезди“ - уверява ни организаторката.

Със съпругата ми пристигаме на мястото за тръгване в 18:40 – нетърпеливи сме да не изпуснем автобуса. Носим полупразен куфар, паспорти и фотоапарат. Не сме първите, група млади хора са насядали по масите на близкото кафе и се оглеждат за някой друг, помъкнал куфари в този необичаен час. След 10 минути започват да пристигат коли, возещи останалите почиващи и техните куфари – кой с повече, кой с по-малко.

Пристига и автобусът. Захвърляме куфарите в багажното отделение и бързаме да се качим в автобуса. „Качване по реда на записването“ - провиква се организаторката, но никой не я слуша. Въпреки това нямаше оплакване от лоша седалка или неудобно място. Добър знак – няма скандалджии в групата.

Оглеждам хората в автобуса. Няколко млади семейства - едните женени от 2 седмици, приятели и приятелки, няколко семейства на наша възраст и две-три баби с младежки дух.

В 18:50 автобусът потегля без да сме проверили дали всички са се качили. След 15 минути спираме – двама приятели са изпуснали автобусът и съпругът на организаторката ги вози с колата си към нас. Потегляме отново. Вече се стъмва.

Пътуваме от Бургас към Малко Търново. Напускаме пътя край морето и минаваме през многобройни малки селца. Пътят е в добро състояние, но завоите следват един след друг. По-късно ще се окаже, че това е само тренировка за безкрайните завои на турска територия.

Българската граница минаваме безпроблемно. „Сега малко по-сериозно, че тези са по-строги“ - съобщава шофьора. Слизаме и се нареждаме в неравна линия за да минем на гишето за паспортна проверка на турската граница, над което е написано „Европейски съюз“ или нещо подобно. Очите ни оглеждат внимателно първите турци, които срещаме. Лично на мен много от тях ми приличат на българи, все пак и тук е било населено с много наши сънародници.

Паспортната проверка минава безпроблемно. Отправяме се към гишето на банката да обменим първите евро за турски лири. Курс купува е 1,73 лири за Евро. Преди да тръгна се „начетох до козирката“ от Интернет – курс на лирата към еврото, карта на Кушадасъ, забележителности в града, Ефес и Памуккале. Курсът на еврото ме устройва – официалният курс, който видях бе 1,75. Тъкмо да сменя и чувам „А-а, що да сменям тук? Там ще сменя на 1,90“ Дамата не за първи път посещава Кушадасъ и решавам да и се доверя. Все пак сменям 20 Евро – за всеки случай. Когото сменяш по-малко от 100 евро, касиерът закръгля сумата и не дава „стотинки“. След обмяната се отправяме към малко гише с надпис „Free shop“ над него. Цените не са много по-различни от магазините в България, но си купуваме стек цигари. За наше съжаление евтиният безмитен магазин на българската граница е затворен
Може да ви е от полза
Непременно сменете пари на границата, особено ако пътувате в петък. Събота и неделя банките са затворени. Може да се съберете няколко човека и да смените точно 100 евро и после да си ги разпределите – така стотинките няма да останат за касиера

Отново на автобуса и пак гранична проверка – отваряме паспортите и необичайно свеж за късния час граничар иска да погледне турският печат във всички паспорти.

Продължаваме със завоите, но вече на турска територия. Като деца се оглеждаме през прозорците да видим как живеят комшиите. По улиците виждаме изключително мъже. В кафенетата – също. Седят и играят табла, тихо и спокойно. (Така си мислех, а после се оказа, че играта в същност е вид домино.) Улиците са сравнително чисти, а магазините, чиито витрини виждаме приличат на нашите.

След полунощ достигаме протокът Дарданели. Веднага се качваме на ферибот. Дали е късмет или чиста случайност, не зная. Очаквах поне половин час да почакаме за фериботът, който ще ни отведе в Азия.

Веднага излизаме от автобуса – до един награбили фотоапаратите. Правим първите снимки – на нас самите, но на ферибот между два континента. Влизаме в кафенето и търсим кафе. Местните хора пият чай, но ние си държим на кафето.

Виждаме, че наближава брега и се качваме в автобуса. Едва платформата е докоснала кея и автобусът тръгва с пълна газ – ние сме на почивка, но шофьорите... път ги чака.

Вече е късно, опитваме се да спим. Спираме през няколко часа – радост за пушачите, които в автобуса са дискриминирани – пушенето в него не е разрешено. Спирките са главно бензиностанции с безплатни тоалетни – отново българска пресметливост. След няколко дни, когато сме похарчили предвидените за почивката „евра“ и сме подхванали резервните пари, тази пресметливост вече е забравена, но тук сме още в началото.
Почти всички спят и пътя неусетно минава, въпреки непрекъснатите завой. Чудя се как шофьора успява да поддържа високата скорост, с която се движим.

Започва да се разсъмва и погледите ни са отправени към заобикалящите ни маслинени горички. Не гори, а безкрайни маслинови полета. Кой ли ги бере тези маслини? - си мисля. Едва ли има проблеми, -отговарям си сам, - населението на Турция се увеличава постоянно и стабилно, има хора за всякаква работа.

Движим се покрай морския бряг и е интересно – малки селца на крачка от морето. Някой съвсем слабо са засегнати от туристическия бум, но навсякъде се виждат строежи на туристически къщички, еднотипни, със задължителният слънчев бойлер на покрива. Вече не прилича на България, напомня ми повече за Кипър.

Пътищата са добри, но тесни. На много места, особено в края на градовете се строят нови кръстовища и на няколко пъти объркваме пътя. Организаторката пуска списък на екскурзиите по желание. Предложенията са: Ефес и къщата на Дева Мария, Памуккале с посещение на СПА-център и обяд в 4-звезден хотел, круиз с яхта по егейско море – спиране в три различни залива с обяд и безалкохолни напитки, посещение на Кервансарай с 3-часова традиционна турска програма и посещение на остров Самос.

Наближаваме Кушадасъ. Това разбираме не от околния пейзаж, а от уговорката, че „към 11 часа сме там!“ Вече е почти 10:30.

Изненадващо полицейска палка спира автобуса. Един от екскурзиантите влиза в ролята на преводач. Никой нищо не ни казва. Решаваме, че е рутинна проверка или дребно нарушение на правилата понеже приключваме сравнително бързо. След 15 минути ни спират отново. Този път за по-дълго. Отново оставаме без информация – явно не искат да ни безпокоят. След няколко дни научаваме причината – преди време група български туристи са останали на улицата, след като са отказали да ги настанят в хотела поради неплатени задължения на българска фирма към турския собственик. Ние нямаме такъв проблем.

Влизаме в Кушадасъ. Вижда се морето – не Черно, а Егейско. Огромни хотели,четири и пет звездни, са накацали по хълмовете. Ние продължаваме към центъра на града.

След една безкрайна маневра на заден ход спираме до хотел Теджимен.