Четвъртък - Диамантения плаж

В четвъртък няма никакви организирани мероприятия. Екскурзията до остров Самос отпада. Жалко. Бях си приготвил информация от Интернет къде са най-близките до пристанището църкви и се готвех да наемем кола и да направим малко поклонение до тях. На острова има манастири основани още в ХVI век.

Сутринта организираме посещение до едни хубав пясъчен плаж – Диамантения. Заплащаме по 8 лири на човек за пътя до там и обратно. Пристига малък автобус каквито постоянно виждаме да кръстосват навсякъде. Заемаме всичките седалки и потегляме.

Бързо излизаме от Кушадасъ. От страната на морето се редуват квартали от еднотипни ваканционни къщи, строени в прави редици.Прави впечатление, че във всяко кварталче до вилите е построена по една джамия. Ако вилите са по-луксозни, джамията е по-голяма и по-красива. А в Слънчев бряг няма дори една църква!?

Пристигаме на плажа и веднага ни посрещат две момчета от близкия ресторант. Показват ни къде са шезлонгите и чадърите. Чадърите са просто за красота – толкова са малки, че сянката им не може да покрие шезлонга. Канят ни на питие или обяд в ресторанта и съобщават, че за нас тоалетната е безплатна.

Вероятно и ресторанта е получил част от осемте лири. Пак типичната турска търговия – автобусът кара клиенти, ресторанта предлага шезлонги, а в замяна очакват ние да похарчим по някоя лира при тях.


Плажът е пясъчен. Макар, че има много миди и дребни камъчета, това е най-доброто, което видяхме в Кушадасъ. Не е много широк, но е дълъг с километри. Широка градина, засята с трева ни отделя от двуетажните къщички – летните жилища на богати турци. Тревата е в лошо състояние – какво да се очаква при тези температури? Докато се разхождахме наоколо видяхме двама градинари, които се грижеха за градините. Надявам се с годините и тревата и цветята да стават все по-красиви.

Къщите наоколо са строени с чувство за мярка – на два етажа, с тераси от всички страни на първия етаж и малко дворче. Близо да морето къщите и дворовете са по-големи. Цените им също.


За наше съжаление морето е бурно и докарва студени води от дълбочините. Въпреки това две момчета се престрашават и влизат в него. Остават по-дълго от очакванията ми.

След два последователни дни на плаж вече ни е омръзнало да се излежаваме и си правим дълга разходка по брега на морето. Почти няма почиващи – няколко възрастни двойки се разхождат по плажа. Вижда се, че през сезона живота тук кипи.

Натрупали сме достатъчно опит и като ожадняваме решаваме да подминем ресторанта и да намерим местния магазин. Къщите покрай които минаваме са напуснати от обитателите си, заключени са и излъчват тъга - ще останат така през цялата зима до следващия сезон. На терасите са оставени столове и маси, пейки, колелета. Последните са заключени към решетката на прозореца, но едва ли някой очаква, че ще бъдат откраднати, иначе биха ги прибрали в къщите.

Може да ви е от полза
Ако желаете да минете по-тънко и да пропуснете ресторанта, разходете се до магазина. Тръгнете перпендикулярно на плажа и минете една улица в дясно. Ориентир е водната кула, която се намира наблизо


До малко бистро се намира целта на нашата разходка. Магазина не е голям, но достатъчен за квартала. Пред затваряне е, рафтовете са полупразни. Няма нищо интересно, вземаме две бири в стъклени бутилки колкото да не сме ходили напразно. Кутийки с бира няма. Това ни изиграва лоша шега – няма с какво да ги отворим. Докато търсим отварачка се намира един млад мъж, който ги отваря само с поглед – така и не разбрах какво използва.

С нетърпение дочакваме автобусът да дойде да ни вземе – уговорили сме се да ни остави на връщане в голям супермаркет от веригата КИПА извън града. От там на 20 минути заминават безплатни автобуси за Кушадасъ.

Разбираме се да се чакаме отвън след 1 час и нахлуваме в магазина. Първия етаж е съставен от малки бутици, зад които е покрития паркинг – много местни жители идват с колите си и прехвърлят направо в тях съдържанието на пазарските колички.

Още от входа на КИПА ни посрещат най-новите промоции в магазина – стоките са наредени в метални кошове между рафтовете със стока. Продава се всичко - от телевизори и машина за косене на трева до зеленчуци и риба. Не липсват и дрехи и обувки. Повечето от нас купуват прах за пране в 9-10 килограмови торби и големи туби с омекотител за пране.

Задачата да напазаруваме в непознат супермаркет за един час се оказва не по силите ни. Излизаме с няколко минути закъснение и вече сме изпуснали групата. На касата успяхме да платим час от сметката в евро. Има си курс на обмяна, обявен над всяка каса. Не е много изгоден, но нямаме друг избор.

Излизаме отвън пред магазина за да чакаме безплатния автобус. Има три „кошари за пътници“. Сядам в крайната и чакаме. Средната „кошара“ се напълва сравнително бързо. След минути пристига автобус за центъра на Кушадасъ и спира в страни от нас. Добре, че с нас са останали младо семейство български турци от нашата група. Мъжът говори с униформен охранител и разбираме, че в средната секция чакат пътуващите за центъра на града. Ние сме чакали на грешно място. Излизаме и се нареждаме последни на опашката. Има и още хора от нашата група. Опитват се да се наредят отпред, но срещат масовото неодобрение на всички чакащи и се наложи да останат последни.

Може да ви е от полза
За да се върнете в центъра на града наредете се на опашката в средната чакалня – пред нея спира точния автобус.


Провървя ни и всички успяхме да се качим в автобуса. След 40 минути спираме на 20-30 метра от кметството до пешеходната улица и понасяме натежалите пазарски торби към хотела.

Прибираме се късно. След вечеря отново се разхождаме по пешеходната улица. Купуваме си сладолед ("дундурма" на турски) от магазин с средата на улицата, който предлага десетки видове. Сладоледът е скъп, но добър, без да е нещо особено.

Когато се връщаме в хотела разбираме, че Мустафа ни е организирал посещение на местен бар или дискотека, като го нарича той. Разбрал се е със собственика цените за нас да са както в хотела – не много високи. В курорта има специална улица с барове, в които се танцува. По това време на годината те са празни и всеки клиент е добре дошъл.

Ние отказваме и пожелаваме на по-младите ни приятели приятна вечер. На другата сутрин разбираме, че се прекарали отлично. Танцували са така, че за половин час целият бар се е напълнил с хора – проста туристическа психология: щом тук се забавляват така добре, тук е правилното място. Благодарния собственик е почерпил нашите танцьори с бутилка водка и кола и ги е поканил пак да дойдат следващата вечер на негова сметка.