Неделя - Home sweet home

Иска ми се да започна нов ден от българската граница, където пристигаме около два часа през нощта. Няма проблеми с граничните или митническите служители.

Изненадата е тоалетната. Приемаме, че е платена, това обяснява донякъде чистотата, на вратите на кабинките са снабдени с брави със секретен ключ, ключ няма и не може да се заключват. Правени са „на парче“, без да се замислят за предназначението им, просто да се вземат държавните пари. Жалко.... „Българска работа“,- си казваме и отново се качваме на автобуса.

Пътуваме по същия маршрут с многото завои, но вече не не правят впечатление. Всички включват мобилните телефони и започват да информират роднините кога ще се приберем и да си организират транспорт до дома.

Оставяме в Бургас част от групата, които ще пътуват за Варна и в края на града спираме да заредим гориво за автобуса. Вече по навик влизаме в магазина и отново си поръчваме кафе.

Тук е новата българска работа. Щом видяха, че слизат двадесетина човека от автобуса служителите веднага заявиха „Тоалетната не работи“. Преценили са, че ще изцапаме и ще трябва да чистят след нас. Решили са да си го спестят – кои сме ние? Някакви българи на път. След като сме посетили десетина бензиностанции при съседите и никъде не са ни затворили и една врата, в нашата родина се чувстваме обидени от поведението на сънародници ни.

Пътя до вкъщи минава неусетно. Никои вече не спи, чакаме с нетърпение да се приберем у дома.

Част от групата слизаме на първата спирка, пожелаваме си лека нощ – нищо че е към 5 часа - и натоварени с чанти на рамо и куфари в ръце тръгваме към дома.

Не заспиваме преди да сме разопаковали всичко и да сме са подготвили да изненадаме роднините, когато се събудят.
Необходим послепис: След една седмица болката в кръста, която ме мъчи повече от година, изчезна. Дали е от почивката, дали от топлия басейн на хотел ПАМ или от поклонението до къщата на Пресвета Богородица не знам.


Повече снимки от почивката може да видите ТУК