Петък - Пазарен ден
Поредния ден за свободни занимания. Не сме доволни от пазаруването в КИПА и решаваме да се възползваме от безплатните автобуси. След като почакахме от 9:00 до 9:30 разбираме, че нещо не е наред и решаваме да се разходим из старата част на града.
Отказваме са да чакаме автобус и тръгваме да разгледаме за пореден път магазините. Купуваме си куп дребни неща – малка дървена кутийка за бижута за племенницата, стъклена ваза за сестра ми, която в последствие се оказа много подходяща за кухнята на новият и апартамент, синьо стъклено "око" за наша приятелка-мюсюлманка и други дреболии.
На следващата улица срещаме част от нашата група. Имам чувството, че само ние сме в града. Тръгваме вкупом да си вземем локум за подарък. Магазинът се намира в началото на пешеходната улица откъм пристанището – в ляво. Продават 10 кутии за 9 евро – цената ни устройва. Влизаме вътре, където има по-голям избор. Разнообразието е голямо, някои кутии имат грамаж, други – не. В къщи открихме, че най-вкусният локум носи надписа „Афродизиак“, не че действа като такъв.
Натоварени с няколко торби локум – някой приятели ни помолиха да купим и за тях – тръгваме да се прибираме. От магазина за локум и ядки си купуваме сурово кафе с цел да си го опечем в къщи, да го смелим още топло ида си направим истинско турско кафе със силен аромат.
Раздаваме кутиите с локум и след кратка почивка отиваме отново да чакаме автобусът за КИПА. Той пристига точно на време – забелязваме го отдалече по зеления надпис.
Пристигаме в супермаркета. Този път имаме неограничено време и започваме пазаруването от бутиците на първия етаж. В края на сезона има разпродажба на летни дрехи. Отново се оказва, че колкото „по-разголени“ са дрехите, толкова по-високи са им цените. Все пак успяваме да купим нещо, което е по джоба ни. Продавачките са любезни и говорят английски, с което ни улесняват.
На втория етаж правим основен оглед на магазина. Откриваме много неща, които не сме забелязали предния ден, но повече разглеждаме отколкото купуваме – турски чай за баща ми, купички за ядки за родителите ни, смесени ядки и хубав локум да почерпим колегите, когато се върнем на работа.
На касата се сблъскваме с шофьора на групата и няколко негови приятели. Дошли са да заредят гориво и да си купят нещо за из път. Уговаряме са да се приберем с тях и се разделяме. Лесно стигаме автобуса и след зареждането тръгваме към града. Там обикаляме повече от 30 минути за да намерим място за паркиране накрая успяваме и се прибираме.
Оставяме покупките и се отправяме към традиционния петъчен пазар. Продават се плодове, зеленчуци и други хранителни стоки. Докато стигнем пазара виждаме, че местните хора пазаруват с големи колички на колела – вероятно се запасяват с прясна стока за седмицата.
Продавачите са производители от околните села. Изборът е впечатляващ. Продават се поне 20 вида маслини – черни и зелени, с подправки, без сол и дори с вишнев отенък от някаква марината. Пресните зеленчуци и плодове са безброй видове – практически може да се намери всичко. Картофи, домати и плодове са наредени на огромни пирамиди и изглеждат привлекателно.
Продават се много видове сирена и кашкавали, произведени в по-малки мандри или направо от животновъдите. Изглеждат примамливо и цените са съвсем малко по-високи от нашите в България.
Тръгваме си без да си купим нищо. Не се престрашихме да си вземем кашкавал или сирене, а зеленчуци и плодове не ни трябваха.
На излизане от пазара виждаме малки камиони, натоварени с жълто-зелени подобия на тикви, но без дръжка. Собствениците на хотела ни обясниха след това, че са местен сорт късни пъпеши.
На вечеря се уговаряме за заминаването утре – решението е да не тръгваме рано сутринта след закуска, а чак на обяд. Ние сме последната група в хотела и може да не бързаме да освобождаваме стаите.
Поредния ден за свободни занимания. Не сме доволни от пазаруването в КИПА и решаваме да се възползваме от безплатните автобуси. След като почакахме от 9:00 до 9:30 разбираме, че нещо не е наред и решаваме да се разходим из старата част на града.
Може да ви е от полза
Първият автобус от центъра на Кушадасъ до КИПА е в 13:00 или 13:30 часа. Спирки има преди кметството от неговата страна или по-нагоре 20-30 метра след кметството и началото на пешеходната улица. Последният автобус в обратна посока е около 19:00 часа, но не разчитайте на него.
Отказваме са да чакаме автобус и тръгваме да разгледаме за пореден път магазините. Купуваме си куп дребни неща – малка дървена кутийка за бижута за племенницата, стъклена ваза за сестра ми, която в последствие се оказа много подходяща за кухнята на новият и апартамент, синьо стъклено "око" за наша приятелка-мюсюлманка и други дреболии.
На следващата улица срещаме част от нашата група. Имам чувството, че само ние сме в града. Тръгваме вкупом да си вземем локум за подарък. Магазинът се намира в началото на пешеходната улица откъм пристанището – в ляво. Продават 10 кутии за 9 евро – цената ни устройва. Влизаме вътре, където има по-голям избор. Разнообразието е голямо, някои кутии имат грамаж, други – не. В къщи открихме, че най-вкусният локум носи надписа „Афродизиак“, не че действа като такъв.
Натоварени с няколко торби локум – някой приятели ни помолиха да купим и за тях – тръгваме да се прибираме. От магазина за локум и ядки си купуваме сурово кафе с цел да си го опечем в къщи, да го смелим още топло ида си направим истинско турско кафе със силен аромат.
Раздаваме кутиите с локум и след кратка почивка отиваме отново да чакаме автобусът за КИПА. Той пристига точно на време – забелязваме го отдалече по зеления надпис.
Пристигаме в супермаркета. Този път имаме неограничено време и започваме пазаруването от бутиците на първия етаж. В края на сезона има разпродажба на летни дрехи. Отново се оказва, че колкото „по-разголени“ са дрехите, толкова по-високи са им цените. Все пак успяваме да купим нещо, което е по джоба ни. Продавачките са любезни и говорят английски, с което ни улесняват.
На втория етаж правим основен оглед на магазина. Откриваме много неща, които не сме забелязали предния ден, но повече разглеждаме отколкото купуваме – турски чай за баща ми, купички за ядки за родителите ни, смесени ядки и хубав локум да почерпим колегите, когато се върнем на работа.
На касата се сблъскваме с шофьора на групата и няколко негови приятели. Дошли са да заредят гориво и да си купят нещо за из път. Уговаряме са да се приберем с тях и се разделяме. Лесно стигаме автобуса и след зареждането тръгваме към града. Там обикаляме повече от 30 минути за да намерим място за паркиране накрая успяваме и се прибираме.
Оставяме покупките и се отправяме към традиционния петъчен пазар. Продават се плодове, зеленчуци и други хранителни стоки. Докато стигнем пазара виждаме, че местните хора пазаруват с големи колички на колела – вероятно се запасяват с прясна стока за седмицата.
Продавачите са производители от околните села. Изборът е впечатляващ. Продават се поне 20 вида маслини – черни и зелени, с подправки, без сол и дори с вишнев отенък от някаква марината. Пресните зеленчуци и плодове са безброй видове – практически може да се намери всичко. Картофи, домати и плодове са наредени на огромни пирамиди и изглеждат привлекателно.
Продават се много видове сирена и кашкавали, произведени в по-малки мандри или направо от животновъдите. Изглеждат примамливо и цените са съвсем малко по-високи от нашите в България.
Тръгваме си без да си купим нищо. Не се престрашихме да си вземем кашкавал или сирене, а зеленчуци и плодове не ни трябваха.
На излизане от пазара виждаме малки камиони, натоварени с жълто-зелени подобия на тикви, но без дръжка. Собствениците на хотела ни обясниха след това, че са местен сорт късни пъпеши.
На вечеря се уговаряме за заминаването утре – решението е да не тръгваме рано сутринта след закуска, а чак на обяд. Ние сме последната група в хотела и може да не бързаме да освобождаваме стаите.
-
|
0 Response to "Кушадасъ - Ден 7"
Публикуване на коментар
За да запазя духа на блоговете всеки може да коментира, но едва ли ще отговарям на коментарите.
Нецензурни коментари ще бъдат изтривани