Понеделник - Ефес и къщата на Света Богородица, Птичият остров
„Аллах акбар...“ - възгласът на мюезинина през отворената врата на терасата ме събужда. Поглеждам часовника. Малко след 5 часът е. Две мисли минават през главата ми: първо, че сме в мюсюлманска държава и второ, че вчера така сме спали, че нищо не сме чули. През следващите сутрини пак се събуждаме, но вече се наспиваме по-бързо и не ни пречи.
Този ден се запасяваме с повече вода. Тръгването е в 7:30 и за малко да изпуснем автобуса, който ни чака на обичайното място.
Екскурзиантите са по-малко и съответно автобусът е с по-малко места. Задължителния хладилник присъства и тук. Халил отново е с нас.
Ефес е съвсем наблизо. Екскурзоводът ни запознава с околните скъпи хотели, обяснява как Тодор Живков е идвал на почивка в Кушадасъ. Показва ни и най-големия аквапарк, който е предвиден в програмата за четвъртък. Халил има пет обяснения за името на Ефес. Разказва, че градът е разрушаван на няколко пъти от земетресения и издиган отново. Някога морето достигало до града, на когато водите намалели и морето се отдръпнало потоците от търговци, занаятчии и роби също напуснали града и той западнал. Досега са разкопани 15% от археологическия резерват, а за посещение са достъпни 10% от него.
Автобусът спира на малко площадче, заобиколено от сергии за сувенири. Търговците веднага отгатват от къде сме и започват да предлагат албуми за Ефес на български – 5 лири. Халил ни подканва да не се бавим, на излизане пак ще минем от тук.
Раздават ни индивидуални билети и влизаме в древния град – населението било 250 000 души според Халил. И днес той знае всичко – не спира да разказва – за улицата, за забележителните сгради. През повечето време всички снимат. Наоколо вървят групи с екскурзоводи на различни езици. Не минава и без куриозни ситуации – екскурзовод е клекнал в античната обществена тоалетна и издава крясъци на японски, като брокер от Токийската борса при спад на акциите. Около него туристи с дръпнати очи се заливат от смях – може би същите от вчера с локума. Смеем се и ние с тях и бързаме да не изпуснем лекцията на Халил.
Халил (с червения потник) разказва историята на Ефес
Безспирно щракат фотоапарати, за моя изненада двама професионални фотографи, млади момчета с огромни фотоапарати, снимат и гледат да не изпуснат нито миг от разходката на японската група. Туристите от страната на изгряващото слънце са сравнително богати и турците ги глезят.
Градът е бил водоснабден и канализиран. Когато водния резервоар е бил пълен догоре, е имало вода за всички. Ако нивото на водата намалее, има вода само за богатите, а последните тонове вода са само за обществените сгради.
След като разбираме, че преди хиляди години Ефес е имал перфектна водоснабдителна система, навлизаме по улицата към библиотеката. Голяма и дълга улица, дори за съвременен град. Сградата не е оригинална, за наше разочарование. Реставрирана е от австрийски архитекти по старинни ръкописи. „Резервни части“ за антични сгради в Ефес има предостатъчно. Библиотеката е била най-посещаваната сграда. Отдават го на подземния проход, който я свързвал с публичния дом. Може и да е така, но общество, построило огромен град от камък с всички съвременни удобства, трябва да е било и отлично образовано, а в ерата на ръкописите библиотеката е незаменимо място за нови знания.
Възстанованата библиотека
Малко преди библиотеката виждам няколко камъка с християнски кръстове на тях. Градът, до чийто жители апостол Павел отправя няколко послания има и християнско минало. За сага то не е на дневен ред – разкопават се най древните части от Ефес.
Когато мислим, че градът е свършил и библиотеката е била черешката на тортата, следва нова изненада – стадионът на Ефес. Огромно съоръжение е безкрайни пейки за зрителите. Разглеждаме го набързо. Излизаме навън и Халил продължава да разказва. Дотук е без грешка. И винаги има изненада за нас. "На този стадион е пяла Лили Иванова, Лучано Павароти и други световни звезди." За малко да си помисля, че се шегува със възрастта на най-голямата наша певица, но дебелашките шеги не са по вкуса му – казва самата истина. Стадионът е действащ концертен център и неповторимата му акустика се е запазила.
На излизане от древния Ефес минаваме покрай поляна, където са събрани саркофазите на знатни граждани – личи си по каменните украси.
Излизаме от старинния град и разглеждаме магазинчетата за сувенири. Малко преди да стигнем автобуса виждаме оседлана камила. „Тайно“ заставаме да нея и се правим снимки.
Отново сме в автобусът и се отправяме към къщата на Света Богородица. Пресветата Дева е спомената 4 пъти в Корана и се почита и от мюсюлманите, наред с християните. Халил разказва за християнската религия, каквото знае. Пак има интересна история – преди години терористи подпалили няколко горски пожара в Турция. Единият бил в Ефес. За правителството било трудно да се справи с всичките пожари наведнъж. Огънят пълзял към святото място и изведнъж, на метри от параклиса, изгаснал. „Бог спря огъня“ – вярва Халил. И ние вярваме.
Мястото, където Света Богородица е живяла е открито на католическа монахиня по чуден начин. При направените разкопки се откриват основите на древна християнска църква. Католиците вярват, че гробът на Дева Мария е на това място, но от земетресенията сега се намира на 50 метра под зповърхността. Според преданията на православието Света Богородица е починала и погребана в Иерусалим. После се възнесла на небето при Божествения си Син.
Минаваме покрай основите на древната църква. В средата има вкопан в земята басейн за масови кръщения (баптисерий). Бързаме да се наредим на опашката пред параклиса, построен на святото място и минаваме покрай малка статуя на Пренепорочната Дева. Статуята на няколко пъти е крадена и връщана на мястото си от полицията.
Параклисът е малък, вземаме си свещи (по две) и оставяме дарение – кой колкото може – самите свещи са безплатни. Има икони и скулптури. Във витрина са поставени подаръци от папи и държавници, посетили светинята. Виждаме патерици, ортопедични обувки и други помощни средства, оставени от излекували се по чудо поклонници.
Баптисерият
Статуята на Дева Мария
Свещите палим след като излизаме навън, на специално за целта място. Там има нова статуя поставена в стъклена кутия и надпис на турски под нея. Разчитам само началото Meiremana- Майка Мейрем. Така е известна Света Богородица след мюсюлманите.
Слизаме по няколко каменни стъпала и в дясно виждаме три чешми. Ето тук влизат в употреба празните бутилки от вода. Наливаме си вода от всяка една чешма, според вярванията тази вода име чудотворно действие. Поне е вода от свято място.
Малко след чешмите има място където почти всички завързват салфетка с написани на нея три желания. Според поверията тези желания се сбъдват.
Храма на мястото, където е живяла Дева Мария
Трите извора
"Стената на желанията"
Излизаме от святото място. В ляво преди изхода има тоалетна – чиста, съвременна и пригодена и за хора с увреждания.
Седнахме малко да си починем и да изчакаме всички от групата да си налеят вода. До нас млад екскурзовод разказва на български за мястото, на което се намираме. По-подготвен е от Халил по темата – обяснява повече, по-подробно и по-достоверно според мен. Изведнъж го чувам да казва „Ето покрай нас преминава един от най-добрите екскурзоводи на български език, Халил.“ И наистина „нашият“ Халил минава покрай групата. Уважават го колегите – учили са се от него, а че е от най-добрите вече сме убедени..
В магазинчето на изхода се продават сувенири с лика на Света Богородица.Има за всяка религия - за православни, за католици, за мюсюлмани. Цените са в евро. Купуваме си две икони – за родителите ни ("Точно такова нещо ми трябваше“- каза майка, когато и я подарих), една дървена броеница с кръстче за мен и кръстчета за съпругата ми, дъщеря ни и приятелката на сина и още няколко за подарък на близки хора.
По обратния път бързаме. Халил е взел още една група след обяд и в 2 часа трябва да сме се прибрали. Маже би затова не е така многословен последния един час.
Има още едно място, което ще посетим – храма на Артемида в Ефес – едно от седемте чудеса на античния свят. Малко късно разбирам къде отиваме и по-добре. Озоваваме се на едно занемарено място с няколко уморени продавачи на сувенири и една стърчаща колона. Храмът е имал 120 запазени колони, но са пренесени в Истанбул за построяване на джамия. Основите на храма показват мащабите му. Невероятно голям е – не случайно храмът е обявен за чудо.
Всичко това Халил разказва с малка статуя на Артемида в ръка – взе я направо от сергията на продавача на сувенири. Богинята на плодородието е с десетина реда млечни жлези. На сергията има и статуя на бога на мъжкото плодородие - с огромен фалос. Халил не пропуска да го покаже и него.
Основата на колоната е по-висока от човешки ръст
В далечината се виждат добре запазени останки от византийска крепост и от църквата в която е гроба на Св. апостол и евангелист Иоан. Правим по няколко снимки, неуспешен опит да се спазарим с продавача на тръстикови флейти и бързо потегляме. Както и в Ефес и тук ни предлагат „антични“ монети, евтина уловка за алчни туристи.
Останки от църквата, в която е погребан Св. Иоан
Слизаме от автобуса в Кушадасъ, вземаме си довиждане с Халил и обикаляме съседните пекарни и магазинчета за да си потърсим нещо за обяд. Избираме да седнем в дюнера на ъгъла на главната улица до хотела ни. Предлагат сандвичи, дюнер и безалкохолни напитки. Вземаме по един пилешки дюнер - има и агнешки, но не рискуваме - и един малък айран. Горещо е и не може да се седи на слънце. Придръпваме столовете на сянка. До нас са седнали англичани с бебе в количка. Оглеждаме се за кетчуп – на нашата маса няма – и веднага едно от момчетата застава до масата. Обясняваме какво търсим и веднага ни донася кетчуп, майонеза и салфетки. Привършваме със сандвичите, айранът не ни стига до никъде, но не искаме втори. Сметката е точна – няма и опит за хитруване, надписване на сметка и скрити „екстри“. Плащаме и отиваме до магазина за студени напитки – в България вали дъжд всеки ден, но тук е жега.
Пак почивка в стаята и четене на книга край басейна докато стане време за вечеря.
По време на вечерята се уговаряме с няколко млади хора да отидем до Птичия остров. Не сме ходили, но съм видял къде се намира на картата в Интернет и като знам къде е пристанището мисля, че ще го намерим.
От кметството минаваме направо по пешеходната алея. По пътя се спираме и разглеждаме почти всички магазини. Много хора сме и всеки има различни интереси. На няколко пъти питаме за Птичия остров и ни упътват любезно.
Достигаме до входа на пристанището. Заобикаляме го от ляво и продължаваме. Не пропускаме да снимаме спрелите кораби, светещи с цветовете на дъгата. Не е лесно да се направи добра снимка - експозицията е дълга, а ръцете ми трепват и снимката се замазва. Свикнал съм когато съм на път да се оправям с това, което имам, на в този момент съжалявам, че не съм се взел статива. За следващата екскурзия ще знам какво ми трябва
Подминаваме един окъснял рибар и приближаваме провлака до Птичия остров. В началото са спрели таксита и любезно ни канят, но нас ни влече към спрелите на кея дървени корабчета. Част от групата ще пътува в Егейско море с такова корабче.
Преминаваме покрай малко ресторантче, което още е отворено, хвърляме бегъл поглед на менюто и продължаваме към пиратската крепост на острова.
Наоколо всичко е потънало в зеленина и палми. Въпреки тъмнината фотоапаратите не спират да щракат. Изкачваме се по стъпалата и пред вратата ни посреща млада туркиня с дълга рокля, плътно забулена – продавачка на дребни сувенири. Чудя се как не я е страх да седи там по това време – тъмно е и няма много посетители. Отговорът идва скоро – когато част от нас се опитаха да посетят тоалетната се натъкнаха на охрана, която обясни, че тоалетната не работи. Островът се охранява, така че умната, когато сте там.
Влизаме в кулата на крепостта. По цялата дължина на стената се е опънал скелетът на кит. По странно стечение на обстоятелствата влязъл в Средиземно море и заловен от пиратите. Правим си снимки пред него и се опитваме да го хванем в цял „ръст“, но не ни достига пространство
По обратния път се отбиваме в ресторанта на входа. Веднага събират няколко маси за да има място за всички. Със съпругата ми си поръчваме по една бира, а всички останали – баклава със сладолед. Разбираме, че баклавата е свършила, на веднага ще донесат прясна. Наистина след малко пристига момче с мотор, носещо кутия с баклава. Изгледът към залива си струва цената от 4 лири за бира и 8 за десерта.
Вече знаем обратния път и вървим по-бързо. Спираме да си направим снимки пред керван сарая – в него се организират турски вечери с ориенталски танци. Сменяме валута в бюрото на пешеходната улица и ние със съпругата ми се прибираме. Младежите вървят по-бавно и разглеждат магазините. На следващия ден разбирам, че един млад мъж от нашата компания е правил повече от час пазарлък в един от магазините. Местните продавачи вероятно са се хвалили със седмици какъв клиент са имали.
„Аллах акбар...“ - възгласът на мюезинина през отворената врата на терасата ме събужда. Поглеждам часовника. Малко след 5 часът е. Две мисли минават през главата ми: първо, че сме в мюсюлманска държава и второ, че вчера така сме спали, че нищо не сме чули. През следващите сутрини пак се събуждаме, но вече се наспиваме по-бързо и не ни пречи.
Този ден се запасяваме с повече вода. Тръгването е в 7:30 и за малко да изпуснем автобуса, който ни чака на обичайното място.
Екскурзиантите са по-малко и съответно автобусът е с по-малко места. Задължителния хладилник присъства и тук. Халил отново е с нас.
Може да ви е от полза
Вземете си празна бутилка за вода, ще ви потрябва по-късно!
Ефес е съвсем наблизо. Екскурзоводът ни запознава с околните скъпи хотели, обяснява как Тодор Живков е идвал на почивка в Кушадасъ. Показва ни и най-големия аквапарк, който е предвиден в програмата за четвъртък. Халил има пет обяснения за името на Ефес. Разказва, че градът е разрушаван на няколко пъти от земетресения и издиган отново. Някога морето достигало до града, на когато водите намалели и морето се отдръпнало потоците от търговци, занаятчии и роби също напуснали града и той западнал. Досега са разкопани 15% от археологическия резерват, а за посещение са достъпни 10% от него.
Автобусът спира на малко площадче, заобиколено от сергии за сувенири. Търговците веднага отгатват от къде сме и започват да предлагат албуми за Ефес на български – 5 лири. Халил ни подканва да не се бавим, на излизане пак ще минем от тук.
Раздават ни индивидуални билети и влизаме в древния град – населението било 250 000 души според Халил. И днес той знае всичко – не спира да разказва – за улицата, за забележителните сгради. През повечето време всички снимат. Наоколо вървят групи с екскурзоводи на различни езици. Не минава и без куриозни ситуации – екскурзовод е клекнал в античната обществена тоалетна и издава крясъци на японски, като брокер от Токийската борса при спад на акциите. Около него туристи с дръпнати очи се заливат от смях – може би същите от вчера с локума. Смеем се и ние с тях и бързаме да не изпуснем лекцията на Халил.
Безспирно щракат фотоапарати, за моя изненада двама професионални фотографи, млади момчета с огромни фотоапарати, снимат и гледат да не изпуснат нито миг от разходката на японската група. Туристите от страната на изгряващото слънце са сравнително богати и турците ги глезят.
Градът е бил водоснабден и канализиран. Когато водния резервоар е бил пълен догоре, е имало вода за всички. Ако нивото на водата намалее, има вода само за богатите, а последните тонове вода са само за обществените сгради.
След като разбираме, че преди хиляди години Ефес е имал перфектна водоснабдителна система, навлизаме по улицата към библиотеката. Голяма и дълга улица, дори за съвременен град. Сградата не е оригинална, за наше разочарование. Реставрирана е от австрийски архитекти по старинни ръкописи. „Резервни части“ за антични сгради в Ефес има предостатъчно. Библиотеката е била най-посещаваната сграда. Отдават го на подземния проход, който я свързвал с публичния дом. Може и да е така, но общество, построило огромен град от камък с всички съвременни удобства, трябва да е било и отлично образовано, а в ерата на ръкописите библиотеката е незаменимо място за нови знания.
Малко преди библиотеката виждам няколко камъка с християнски кръстове на тях. Градът, до чийто жители апостол Павел отправя няколко послания има и християнско минало. За сага то не е на дневен ред – разкопават се най древните части от Ефес.
 |  |
Когато мислим, че градът е свършил и библиотеката е била черешката на тортата, следва нова изненада – стадионът на Ефес. Огромно съоръжение е безкрайни пейки за зрителите. Разглеждаме го набързо. Излизаме навън и Халил продължава да разказва. Дотук е без грешка. И винаги има изненада за нас. "На този стадион е пяла Лили Иванова, Лучано Павароти и други световни звезди." За малко да си помисля, че се шегува със възрастта на най-голямата наша певица, но дебелашките шеги не са по вкуса му – казва самата истина. Стадионът е действащ концертен център и неповторимата му акустика се е запазила.
На излизане от древния Ефес минаваме покрай поляна, където са събрани саркофазите на знатни граждани – личи си по каменните украси.
Излизаме от старинния град и разглеждаме магазинчетата за сувенири. Малко преди да стигнем автобуса виждаме оседлана камила. „Тайно“ заставаме да нея и се правим снимки.
Отново сме в автобусът и се отправяме към къщата на Света Богородица. Пресветата Дева е спомената 4 пъти в Корана и се почита и от мюсюлманите, наред с християните. Халил разказва за християнската религия, каквото знае. Пак има интересна история – преди години терористи подпалили няколко горски пожара в Турция. Единият бил в Ефес. За правителството било трудно да се справи с всичките пожари наведнъж. Огънят пълзял към святото място и изведнъж, на метри от параклиса, изгаснал. „Бог спря огъня“ – вярва Халил. И ние вярваме.
Мястото, където Света Богородица е живяла е открито на католическа монахиня по чуден начин. При направените разкопки се откриват основите на древна християнска църква. Католиците вярват, че гробът на Дева Мария е на това място, но от земетресенията сега се намира на 50 метра под зповърхността. Според преданията на православието Света Богородица е починала и погребана в Иерусалим. После се възнесла на небето при Божествения си Син.
Минаваме покрай основите на древната църква. В средата има вкопан в земята басейн за масови кръщения (баптисерий). Бързаме да се наредим на опашката пред параклиса, построен на святото място и минаваме покрай малка статуя на Пренепорочната Дева. Статуята на няколко пъти е крадена и връщана на мястото си от полицията.
Параклисът е малък, вземаме си свещи (по две) и оставяме дарение – кой колкото може – самите свещи са безплатни. Има икони и скулптури. Във витрина са поставени подаръци от папи и държавници, посетили светинята. Виждаме патерици, ортопедични обувки и други помощни средства, оставени от излекували се по чудо поклонници.
Може да ви е от полза
Точно преди да излезете погледнете на стената в дясно – ще видите неръкотворно изображение на Светата Дева, появило се по чуден начин върху камъка. Пред него е поставено стъкло.
Свещите палим след като излизаме навън, на специално за целта място. Там има нова статуя поставена в стъклена кутия и надпис на турски под нея. Разчитам само началото Meiremana- Майка Мейрем. Така е известна Света Богородица след мюсюлманите.
Слизаме по няколко каменни стъпала и в дясно виждаме три чешми. Ето тук влизат в употреба празните бутилки от вода. Наливаме си вода от всяка една чешма, според вярванията тази вода име чудотворно действие. Поне е вода от свято място.
Малко след чешмите има място където почти всички завързват салфетка с написани на нея три желания. Според поверията тези желания се сбъдват.
Храма на мястото, където е живяла Дева Мария
Трите извора
Може да ви е от полза
Вземете си от хотела салфетка още предната вечер и си напишете на нея три желания – салфетката е мека и е лесно да я вържете.
Излизаме от святото място. В ляво преди изхода има тоалетна – чиста, съвременна и пригодена и за хора с увреждания.
Седнахме малко да си починем и да изчакаме всички от групата да си налеят вода. До нас млад екскурзовод разказва на български за мястото, на което се намираме. По-подготвен е от Халил по темата – обяснява повече, по-подробно и по-достоверно според мен. Изведнъж го чувам да казва „Ето покрай нас преминава един от най-добрите екскурзоводи на български език, Халил.“ И наистина „нашият“ Халил минава покрай групата. Уважават го колегите – учили са се от него, а че е от най-добрите вече сме убедени..
В магазинчето на изхода се продават сувенири с лика на Света Богородица.Има за всяка религия - за православни, за католици, за мюсюлмани. Цените са в евро. Купуваме си две икони – за родителите ни ("Точно такова нещо ми трябваше“- каза майка, когато и я подарих), една дървена броеница с кръстче за мен и кръстчета за съпругата ми, дъщеря ни и приятелката на сина и още няколко за подарък на близки хора.
По обратния път бързаме. Халил е взел още една група след обяд и в 2 часа трябва да сме се прибрали. Маже би затова не е така многословен последния един час.
Има още едно място, което ще посетим – храма на Артемида в Ефес – едно от седемте чудеса на античния свят. Малко късно разбирам къде отиваме и по-добре. Озоваваме се на едно занемарено място с няколко уморени продавачи на сувенири и една стърчаща колона. Храмът е имал 120 запазени колони, но са пренесени в Истанбул за построяване на джамия. Основите на храма показват мащабите му. Невероятно голям е – не случайно храмът е обявен за чудо.
Всичко това Халил разказва с малка статуя на Артемида в ръка – взе я направо от сергията на продавача на сувенири. Богинята на плодородието е с десетина реда млечни жлези. На сергията има и статуя на бога на мъжкото плодородие - с огромен фалос. Халил не пропуска да го покаже и него.
В далечината се виждат добре запазени останки от византийска крепост и от църквата в която е гроба на Св. апостол и евангелист Иоан. Правим по няколко снимки, неуспешен опит да се спазарим с продавача на тръстикови флейти и бързо потегляме. Както и в Ефес и тук ни предлагат „антични“ монети, евтина уловка за алчни туристи.
Слизаме от автобуса в Кушадасъ, вземаме си довиждане с Халил и обикаляме съседните пекарни и магазинчета за да си потърсим нещо за обяд. Избираме да седнем в дюнера на ъгъла на главната улица до хотела ни. Предлагат сандвичи, дюнер и безалкохолни напитки. Вземаме по един пилешки дюнер - има и агнешки, но не рискуваме - и един малък айран. Горещо е и не може да се седи на слънце. Придръпваме столовете на сянка. До нас са седнали англичани с бебе в количка. Оглеждаме се за кетчуп – на нашата маса няма – и веднага едно от момчетата застава до масата. Обясняваме какво търсим и веднага ни донася кетчуп, майонеза и салфетки. Привършваме със сандвичите, айранът не ни стига до никъде, но не искаме втори. Сметката е точна – няма и опит за хитруване, надписване на сметка и скрити „екстри“. Плащаме и отиваме до магазина за студени напитки – в България вали дъжд всеки ден, но тук е жега.
Пак почивка в стаята и четене на книга край басейна докато стане време за вечеря.
По време на вечерята се уговаряме с няколко млади хора да отидем до Птичия остров. Не сме ходили, но съм видял къде се намира на картата в Интернет и като знам къде е пристанището мисля, че ще го намерим.
От кметството минаваме направо по пешеходната алея. По пътя се спираме и разглеждаме почти всички магазини. Много хора сме и всеки има различни интереси. На няколко пъти питаме за Птичия остров и ни упътват любезно.
Може да ви е от полза
В златарските магазини говорят добър английски и любезно ще ви упътят, стига да нямат клиенти.
Достигаме до входа на пристанището. Заобикаляме го от ляво и продължаваме. Не пропускаме да снимаме спрелите кораби, светещи с цветовете на дъгата. Не е лесно да се направи добра снимка - експозицията е дълга, а ръцете ми трепват и снимката се замазва. Свикнал съм когато съм на път да се оправям с това, което имам, на в този момент съжалявам, че не съм се взел статива. За следващата екскурзия ще знам какво ми трябва
Може да ви е от полза
Вземете си непременно статив за фотоапарата. Ако нямате може да оставите фотоапарата на ръба на кея и да натиснете бутона за снимане – получават са прилични снимки.
Подминаваме един окъснял рибар и приближаваме провлака до Птичия остров. В началото са спрели таксита и любезно ни канят, но нас ни влече към спрелите на кея дървени корабчета. Част от групата ще пътува в Егейско море с такова корабче.
Преминаваме покрай малко ресторантче, което още е отворено, хвърляме бегъл поглед на менюто и продължаваме към пиратската крепост на острова.
Наоколо всичко е потънало в зеленина и палми. Въпреки тъмнината фотоапаратите не спират да щракат. Изкачваме се по стъпалата и пред вратата ни посреща млада туркиня с дълга рокля, плътно забулена – продавачка на дребни сувенири. Чудя се как не я е страх да седи там по това време – тъмно е и няма много посетители. Отговорът идва скоро – когато част от нас се опитаха да посетят тоалетната се натъкнаха на охрана, която обясни, че тоалетната не работи. Островът се охранява, така че умната, когато сте там.
Влизаме в кулата на крепостта. По цялата дължина на стената се е опънал скелетът на кит. По странно стечение на обстоятелствата влязъл в Средиземно море и заловен от пиратите. Правим си снимки пред него и се опитваме да го хванем в цял „ръст“, но не ни достига пространство
По обратния път се отбиваме в ресторанта на входа. Веднага събират няколко маси за да има място за всички. Със съпругата ми си поръчваме по една бира, а всички останали – баклава със сладолед. Разбираме, че баклавата е свършила, на веднага ще донесат прясна. Наистина след малко пристига момче с мотор, носещо кутия с баклава. Изгледът към залива си струва цената от 4 лири за бира и 8 за десерта.
Вече знаем обратния път и вървим по-бързо. Спираме да си направим снимки пред керван сарая – в него се организират турски вечери с ориенталски танци. Сменяме валута в бюрото на пешеходната улица и ние със съпругата ми се прибираме. Младежите вървят по-бавно и разглеждат магазините. На следващия ден разбирам, че един млад мъж от нашата компания е правил повече от час пазарлък в един от магазините. Местните продавачи вероятно са се хвалили със седмици какъв клиент са имали.
-
|
0 Response to "Кушадасъ - Ден 3"
Публикуване на коментар
За да запазя духа на блоговете всеки може да коментира, но едва ли ще отговарям на коментарите.
Нецензурни коментари ще бъдат изтривани