Вторник - На плаж в Кушадасъ – dolce far niente
След 16 часа пътуване до Кушадасъ и два последователни дни екскурзии не ни се ходи никъде. Този ден част от групата заминава на круиз с корабче. Цената включва безалкохолни напитки и обяд. По програма ще спрат в три залива за плуване.
На закуска разпитваме къде да отидем на плаж. Градския плаж, който е в дясно от пристанището има хубав пясък, но още преди да тръгнем знаехме, че водата е мръсна и не става за къпане.
Попадаме на една компания, която обещава да ни заведе на каменист плаж с чисти води – вчера са били там. Част от новите ни приятели са били в Кушадасъ преди две години и от тях има какво да се научи. Съгласяваме се и потегляме заедно. Не пропускаме да заредим вода, ядки и бира (само една) от Диа.
По пътя се оглеждаме за банка, в която да сменим валута. Банките сменят на курс 1,80 за разлика от бюрата, където все още е 1,71. За сметка на хубавия курс банките имат изискване за минимална сума от 100 Евро. И тук важи принципа „Съединението прави силата“ - ако няколко човека сменят заедно – получават по-добър курс.
Вървим дълго до плажа. Не че е далече, но ние не бързаме. Минаваме покрай пристанището. Има нови кораби и решаваме да ги огледаме. В пристанището се влиза след проверка през метален детектор. Не можем да видим много, достъпът е ограничен. Снимам един дървен мотор до магазин на пристанището, оглеждаме какво се продава и продължаваме.
Подминаваме Птичия остров и вървим покрай пътя. В дясно се вижда залив и малко островче с надпис ЕЛИАС, съставен от еднометрови букви. Има малък плаж и три кея, които водят навътре в морето. Точно където свършва мантинелата има малка стръмна пътечка, която слиза надолу. Поемаме по нея. Преминаваме покрай едно растение, знам го като морска краставица. Според баба ми на времето по Несебърските плажове е изобилствало от тях, но сега трудно може да се видят. В ляво има едно дърво, окичено с малки гроздчета от ситни червени плодове. Нашите водачи обясняват, че това е див черен пипер. Мисля си, че е „червен, понеже е зелен“ - както се твърди в народния хумор за синята слива.
Минаваме покрай новопостроени къщи. Асфалтът пред тях се е напукал от свличане на баира, на който са построени къщите.
След два завоя и спускане надолу вече сме на плажа. До нас има ресторант, няколко шезлонга и чадъри. Нашите спътници са били вчера тук и вече се познават с персонала. Аз си наемам шезлонг и чадър с едничката цел да не изгоря на слънцето. Другите българи сядат по масите и започват с бирите.
Издърпвам шезлонга на слънце да се попека малко и отварям книгата. Dolce far niente (сладко нищо-не-правене) - както казват италианците. От време на време поглеждам небето, покрито с малки пухкави облачета. Циганското лято ми е любимото време от годината. Все още е топло, слънцето е накъсано от облачетата, а лек вятър разхлажда въздуха.
След известно време се прибирам под чадъра, но вече е късно – изгорял съм без да усетя. Явно слънцето грее по-силно отколкото в България и не съм преценил времето. Това лято така и не намерих време да отида на плаж, макар че работя с Слънчев бряг. Сега си плащам цената.
През деня правим снимки – на камъчетата във водата, които изглежда като златни, на небето. Снимаме нашите приятели, които карат водно колело, корабът, излизащ от пристанището и хората, които се учат да се гмуркат. Непосредствено до ресторанта има школа по подводно гмуркане, а в залива е спрял кораб на друга школа, от който се чуват радостните възгласи на току-що изплували след първото си гмуркане млади хора и на техните приятели, придружени с бурни ръкопляскания.
Една от дамите отива да събира морски таралежи и съпругата ми отива с нея да взима уроци „Що е морски таралеж и как се лови“
Докато дамите ловуват отивам да поплувам. Влизам в морето от малкия кей срещу ресторанта. Там е по-дълбоко и няма опасност да настъпя бодливеца. На кея деца хвърля хляб на рибите и ги гледат как скачат.
Водата е топла и приятна. Плувам на къси отсечки до кея, не ми трябват други изненади освен таралежите. Като се замисля мястото трябва да е безопасно, нали има две школи по гмуркане, но страх лозе пази.
Отново сядаме с бира под сенника на ресторанта и пристига компания от един мъж и две жени с него – местни хора. Поръчват обяд. Интересно ми е какво обядват самите турци и тайно поглеждам в чините им. Салата, зелен фасул и пържен пипер с кисело мляко – нито помен от кебапчета и кюфтета на скара или каквото и да е месо. Напитката е вода. Вероятно и това е част от средиземноморската диета – зеленчуци и кисело мляко са най-подходящи в жегата.
Докато си пием бирата научаваме, че за по-голяма група е по-изгодно да се купят екскурзии направо от някоя туристическа агенция. Осигуряват екскурзовод на български и са склонни да отстъпят 5-10 Евро на човек, особено ако си купите повече от една екскурзия.
Към 3 след обяд потегляме обратно към хотела. Слънцето е в стихията си – извън сезона сме, а каква ли е горещината през август? Търсим късата сянка от дясната страна на пътя и минаваме покрай хотели и магазина на крайбрежната улица. Пред един килимарски магазин млада жена седи на ниско столче и тъче килим – още една атракция за туристите.
Пристигаме в хотела, като отново сме си купили вода и безалкохолни напитки. Времето до вечеря минава в мазане с овлажняващи кремове на изгорелите ни от слънцето тела и кратка почивка в сън и четене.
Вечерта прекарваме в обиколки по магазините и се оглеждаме за сувенири. Предупредени сме, че в сряда има голям пазар на промишлени стоки и не бързаме с покупките.
Като подминахме бюрото за обмяна на валута, където ходихме първата вечер и следващата пресечка завихме в дясно открихме два магазина. Всъщност за тях ни разказаха наши спътници по време на вечерята. Първият е „Всичко за една лира“ или подаръци за тъщи и свекърви. Прилича много на подобните наши магазини, но може да се намери по-нещо интересно, най-вероятно Made in China.
Вторият магазин е обикновен хранителен магазин от веригата Пухливаноглу – не е трудно да се разчете надписа. Единственото интересно в него е насипния локум който се продава на цена 3-4, до 6 лири за килограм. Намира се върху хладилната витрина и е лесно да го пропуснете. Не си купихме. Отидохме да си вземем в четвъртък, но беше свършил. Sorry, Michael, няма.
В другите магазини се оглеждахме за табла, но цените ни се видяха високи.
Прибрахме се в хотела. Там разпитахме за круиза с кораба, на който ходиха част от групата. Толкова въодушевено разказваха, че за малко съжалихме, че не сме отишли и ние. Не исках да ходя, защото преди 10 години изгорях на подобно корабче в Кипър. Днес не отидох, но пак изгорях на плажа. Случва се. На някои хора и по два пъти.
След 16 часа пътуване до Кушадасъ и два последователни дни екскурзии не ни се ходи никъде. Този ден част от групата заминава на круиз с корабче. Цената включва безалкохолни напитки и обяд. По програма ще спрат в три залива за плуване.
На закуска разпитваме къде да отидем на плаж. Градския плаж, който е в дясно от пристанището има хубав пясък, но още преди да тръгнем знаехме, че водата е мръсна и не става за къпане.
Попадаме на една компания, която обещава да ни заведе на каменист плаж с чисти води – вчера са били там. Част от новите ни приятели са били в Кушадасъ преди две години и от тях има какво да се научи. Съгласяваме се и потегляме заедно. Не пропускаме да заредим вода, ядки и бира (само една) от Диа.
По пътя се оглеждаме за банка, в която да сменим валута. Банките сменят на курс 1,80 за разлика от бюрата, където все още е 1,71. За сметка на хубавия курс банките имат изискване за минимална сума от 100 Евро. И тук важи принципа „Съединението прави силата“ - ако няколко човека сменят заедно – получават по-добър курс.
Вървим дълго до плажа. Не че е далече, но ние не бързаме. Минаваме покрай пристанището. Има нови кораби и решаваме да ги огледаме. В пристанището се влиза след проверка през метален детектор. Не можем да видим много, достъпът е ограничен. Снимам един дървен мотор до магазин на пристанището, оглеждаме какво се продава и продължаваме.
Подминаваме Птичия остров и вървим покрай пътя. В дясно се вижда залив и малко островче с надпис ЕЛИАС, съставен от еднометрови букви. Има малък плаж и три кея, които водят навътре в морето. Точно където свършва мантинелата има малка стръмна пътечка, която слиза надолу. Поемаме по нея. Преминаваме покрай едно растение, знам го като морска краставица. Според баба ми на времето по Несебърските плажове е изобилствало от тях, но сега трудно може да се видят. В ляво има едно дърво, окичено с малки гроздчета от ситни червени плодове. Нашите водачи обясняват, че това е див черен пипер. Мисля си, че е „червен, понеже е зелен“ - както се твърди в народния хумор за синята слива.
Минаваме покрай новопостроени къщи. Асфалтът пред тях се е напукал от свличане на баира, на който са построени къщите.
След два завоя и спускане надолу вече сме на плажа. До нас има ресторант, няколко шезлонга и чадъри. Нашите спътници са били вчера тук и вече се познават с персонала. Аз си наемам шезлонг и чадър с едничката цел да не изгоря на слънцето. Другите българи сядат по масите и започват с бирите.
Издърпвам шезлонга на слънце да се попека малко и отварям книгата. Dolce far niente (сладко нищо-не-правене) - както казват италианците. От време на време поглеждам небето, покрито с малки пухкави облачета. Циганското лято ми е любимото време от годината. Все още е топло, слънцето е накъсано от облачетата, а лек вятър разхлажда въздуха.
След известно време се прибирам под чадъра, но вече е късно – изгорял съм без да усетя. Явно слънцето грее по-силно отколкото в България и не съм преценил времето. Това лято така и не намерих време да отида на плаж, макар че работя с Слънчев бряг. Сега си плащам цената.
През деня правим снимки – на камъчетата във водата, които изглежда като златни, на небето. Снимаме нашите приятели, които карат водно колело, корабът, излизащ от пристанището и хората, които се учат да се гмуркат. Непосредствено до ресторанта има школа по подводно гмуркане, а в залива е спрял кораб на друга школа, от който се чуват радостните възгласи на току-що изплували след първото си гмуркане млади хора и на техните приятели, придружени с бурни ръкопляскания.
Една от дамите отива да събира морски таралежи и съпругата ми отива с нея да взима уроци „Що е морски таралеж и как се лови“
Може да ви е от полза.
Морето около Кушадасъ изобилства от морски таралежи. Убождането от тях е придружено с ужасни болки. Болките „не може да се опишат“ по думите на препатил българин. Кое то идва да потвърди, че мъжете ги боли повече от жените. Приятели ми бяха казали, че продават прозрачни ботуши за влизане в морето, но аз не видях такива
Докато дамите ловуват отивам да поплувам. Влизам в морето от малкия кей срещу ресторанта. Там е по-дълбоко и няма опасност да настъпя бодливеца. На кея деца хвърля хляб на рибите и ги гледат как скачат.
Водата е топла и приятна. Плувам на къси отсечки до кея, не ми трябват други изненади освен таралежите. Като се замисля мястото трябва да е безопасно, нали има две школи по гмуркане, но страх лозе пази.
Отново сядаме с бира под сенника на ресторанта и пристига компания от един мъж и две жени с него – местни хора. Поръчват обяд. Интересно ми е какво обядват самите турци и тайно поглеждам в чините им. Салата, зелен фасул и пържен пипер с кисело мляко – нито помен от кебапчета и кюфтета на скара или каквото и да е месо. Напитката е вода. Вероятно и това е част от средиземноморската диета – зеленчуци и кисело мляко са най-подходящи в жегата.
Докато си пием бирата научаваме, че за по-голяма група е по-изгодно да се купят екскурзии направо от някоя туристическа агенция. Осигуряват екскурзовод на български и са склонни да отстъпят 5-10 Евро на човек, особено ако си купите повече от една екскурзия.
Може да ви е от полза
Ако сте за първи път в Кушадасъ по-добре е да не рискувате. Групата трябва да е поне 7-8 души за да получите отстъпка, но както навсякъде в Турция и тук е важно с вас да има някой, който може да се пазари
Към 3 след обяд потегляме обратно към хотела. Слънцето е в стихията си – извън сезона сме, а каква ли е горещината през август? Търсим късата сянка от дясната страна на пътя и минаваме покрай хотели и магазина на крайбрежната улица. Пред един килимарски магазин млада жена седи на ниско столче и тъче килим – още една атракция за туристите.
Пристигаме в хотела, като отново сме си купили вода и безалкохолни напитки. Времето до вечеря минава в мазане с овлажняващи кремове на изгорелите ни от слънцето тела и кратка почивка в сън и четене.
Вечерта прекарваме в обиколки по магазините и се оглеждаме за сувенири. Предупредени сме, че в сряда има голям пазар на промишлени стоки и не бързаме с покупките.
Като подминахме бюрото за обмяна на валута, където ходихме първата вечер и следващата пресечка завихме в дясно открихме два магазина. Всъщност за тях ни разказаха наши спътници по време на вечерята. Първият е „Всичко за една лира“ или подаръци за тъщи и свекърви. Прилича много на подобните наши магазини, но може да се намери по-нещо интересно, най-вероятно Made in China.
Вторият магазин е обикновен хранителен магазин от веригата Пухливаноглу – не е трудно да се разчете надписа. Единственото интересно в него е насипния локум който се продава на цена 3-4, до 6 лири за килограм. Намира се върху хладилната витрина и е лесно да го пропуснете. Не си купихме. Отидохме да си вземем в четвъртък, но беше свършил. Sorry, Michael, няма.
В другите магазини се оглеждахме за табла, но цените ни се видяха високи.
Прибрахме се в хотела. Там разпитахме за круиза с кораба, на който ходиха част от групата. Толкова въодушевено разказваха, че за малко съжалихме, че не сме отишли и ние. Не исках да ходя, защото преди 10 години изгорях на подобно корабче в Кипър. Днес не отидох, но пак изгорях на плажа. Случва се. На някои хора и по два пъти.
-
|
0 Response to "Кушадасъ - Ден 4"
Публикуване на коментар
За да запазя духа на блоговете всеки може да коментира, но едва ли ще отговарям на коментарите.
Нецензурни коментари ще бъдат изтривани