Баница на вeтър

Четвъртък - Диамантения плаж

В четвъртък няма никакви организирани мероприятия. Екскурзията до остров Самос отпада. Жалко. Бях си приготвил информация от Интернет къде са най-близките до пристанището църкви и се готвех да наемем кола и да направим малко поклонение до тях. На острова има манастири основани още в ХVI век.

Сутринта организираме посещение до едни хубав пясъчен плаж – Диамантения. Заплащаме по 8 лири на човек за пътя до там и обратно. Пристига малък автобус каквито постоянно виждаме да кръстосват навсякъде. Заемаме всичките седалки и потегляме.

Бързо излизаме от Кушадасъ. От страната на морето се редуват квартали от еднотипни ваканционни къщи, строени в прави редици.Прави впечатление, че във всяко кварталче до вилите е построена по една джамия. Ако вилите са по-луксозни, джамията е по-голяма и по-красива. А в Слънчев бряг няма дори една църква!?

Пристигаме на плажа и веднага ни посрещат две момчета от близкия ресторант. Показват ни къде са шезлонгите и чадърите. Чадърите са просто за красота – толкова са малки, че сянката им не може да покрие шезлонга. Канят ни на питие или обяд в ресторанта и съобщават, че за нас тоалетната е безплатна.

Вероятно и ресторанта е получил част от осемте лири. Пак типичната турска търговия – автобусът кара клиенти, ресторанта предлага шезлонги, а в замяна очакват ние да похарчим по някоя лира при тях.


Плажът е пясъчен. Макар, че има много миди и дребни камъчета, това е най-доброто, което видяхме в Кушадасъ. Не е много широк, но е дълъг с километри. Широка градина, засята с трева ни отделя от двуетажните къщички – летните жилища на богати турци. Тревата е в лошо състояние – какво да се очаква при тези температури? Докато се разхождахме наоколо видяхме двама градинари, които се грижеха за градините. Надявам се с годините и тревата и цветята да стават все по-красиви.

Къщите наоколо са строени с чувство за мярка – на два етажа, с тераси от всички страни на първия етаж и малко дворче. Близо да морето къщите и дворовете са по-големи. Цените им също.


За наше съжаление морето е бурно и докарва студени води от дълбочините. Въпреки това две момчета се престрашават и влизат в него. Остават по-дълго от очакванията ми.

След два последователни дни на плаж вече ни е омръзнало да се излежаваме и си правим дълга разходка по брега на морето. Почти няма почиващи – няколко възрастни двойки се разхождат по плажа. Вижда се, че през сезона живота тук кипи.

Натрупали сме достатъчно опит и като ожадняваме решаваме да подминем ресторанта и да намерим местния магазин. Къщите покрай които минаваме са напуснати от обитателите си, заключени са и излъчват тъга - ще останат така през цялата зима до следващия сезон. На терасите са оставени столове и маси, пейки, колелета. Последните са заключени към решетката на прозореца, но едва ли някой очаква, че ще бъдат откраднати, иначе биха ги прибрали в къщите.

Може да ви е от полза
Ако желаете да минете по-тънко и да пропуснете ресторанта, разходете се до магазина. Тръгнете перпендикулярно на плажа и минете една улица в дясно. Ориентир е водната кула, която се намира наблизо

До малко бистро се намира целта на нашата разходка. Магазина не е голям, но достатъчен за квартала. Пред затваряне е, рафтовете са полупразни. Няма нищо интересно, вземаме две бири в стъклени бутилки колкото да не сме ходили напразно. Кутийки с бира няма. Това ни изиграва лоша шега – няма с какво да ги отворим. Докато търсим отварачка се намира един млад мъж, който ги отваря само с поглед – така и не разбрах какво използва.

С нетърпение дочакваме автобусът да дойде да ни вземе – уговорили сме се да ни остави на връщане в голям супермаркет от веригата КИПА извън града. От там на 20 минути заминават безплатни автобуси за Кушадасъ.

Разбираме се да се чакаме отвън след 1 час и нахлуваме в магазина. Първия етаж е съставен от малки бутици, зад които е покрития паркинг – много местни жители идват с колите си и прехвърлят направо в тях съдържанието на пазарските колички.

Още от входа на КИПА ни посрещат най-новите промоции в магазина – стоките са наредени в метални кошове между рафтовете със стока. Продава се всичко - от телевизори и машина за косене на трева до зеленчуци и риба. Не липсват и дрехи и обувки. Повечето от нас купуват прах за пране в 9-10 килограмови торби и големи туби с омекотител за пране.

Задачата да напазаруваме в непознат супермаркет за един час се оказва не по силите ни. Излизаме с няколко минути закъснение и вече сме изпуснали групата. На касата успяхме да платим час от сметката в евро. Има си курс на обмяна, обявен над всяка каса. Не е много изгоден, но нямаме друг избор.

Излизаме отвън пред магазина за да чакаме безплатния автобус. Има три „кошари за пътници“. Сядам в крайната и чакаме. Средната „кошара“ се напълва сравнително бързо. След минути пристига автобус за центъра на Кушадасъ и спира в страни от нас. Добре, че с нас са останали младо семейство български турци от нашата група. Мъжът говори с униформен охранител и разбираме, че в средната секция чакат пътуващите за центъра на града. Ние сме чакали на грешно място. Излизаме и се нареждаме последни на опашката. Има и още хора от нашата група. Опитват се да се наредят отпред, но срещат масовото неодобрение на всички чакащи и се наложи да останат последни.

Може да ви е от полза
За да се върнете в центъра на града наредете се на опашката в средната чакалня – пред нея спира точния автобус.

Провървя ни и всички успяхме да се качим в автобуса. След 40 минути спираме на 20-30 метра от кметството до пешеходната улица и понасяме натежалите пазарски торби към хотела.

Прибираме се късно. След вечеря отново се разхождаме по пешеходната улица. Купуваме си сладолед ("дундурма" на турски) от магазин с средата на улицата, който предлага десетки видове. Сладоледът е скъп, но добър, без да е нещо особено.

Когато се връщаме в хотела разбираме, че Мустафа ни е организирал посещение на местен бар или дискотека, като го нарича той. Разбрал се е със собственика цените за нас да са както в хотела – не много високи. В курорта има специална улица с барове, в които се танцува. По това време на годината те са празни и всеки клиент е добре дошъл.

Ние отказваме и пожелаваме на по-младите ни приятели приятна вечер. На другата сутрин разбираме, че се прекарали отлично. Танцували са така, че за половин час целият бар се е напълнил с хора – проста туристическа психология: щом тук се забавляват така добре, тук е правилното място. Благодарния собственик е почерпил нашите танцьори с бутилка водка и кола и ги е поканил пак да дойдат следващата вечер на негова сметка.

Петък - Пазарен ден

Поредния ден за свободни занимания. Не сме доволни от пазаруването в КИПА и решаваме да се възползваме от безплатните автобуси. След като почакахме от 9:00 до 9:30 разбираме, че нещо не е наред и решаваме да се разходим из старата част на града.

Може да ви е от полза
Първият автобус от центъра на Кушадасъ до КИПА е в 13:00 или 13:30 часа. Спирки има преди кметството от неговата страна или по-нагоре 20-30 метра след кметството и началото на пешеходната улица. Последният автобус в обратна посока е около 19:00 часа, но не разчитайте на него.

Отказваме са да чакаме автобус и тръгваме да разгледаме за пореден път магазините. Купуваме си куп дребни неща – малка дървена кутийка за бижута за племенницата, стъклена ваза за сестра ми, която в последствие се оказа много подходяща за кухнята на новият и апартамент, синьо стъклено "око" за наша приятелка-мюсюлманка и други дреболии.

На следващата улица срещаме част от нашата група. Имам чувството, че само ние сме в града. Тръгваме вкупом да си вземем локум за подарък. Магазинът се намира в началото на пешеходната улица откъм пристанището – в ляво. Продават 10 кутии за 9 евро – цената ни устройва. Влизаме вътре, където има по-голям избор. Разнообразието е голямо, някои кутии имат грамаж, други – не. В къщи открихме, че най-вкусният локум носи надписа „Афродизиак“, не че действа като такъв.

Натоварени с няколко торби локум – някой приятели ни помолиха да купим и за тях – тръгваме да се прибираме. От магазина за локум и ядки си купуваме сурово кафе с цел да си го опечем в къщи, да го смелим още топло ида си направим истинско турско кафе със силен аромат.

Раздаваме кутиите с локум и след кратка почивка отиваме отново да чакаме автобусът за КИПА. Той пристига точно на време – забелязваме го отдалече по зеления надпис.

Пристигаме в супермаркета. Този път имаме неограничено време и започваме пазаруването от бутиците на първия етаж. В края на сезона има разпродажба на летни дрехи. Отново се оказва, че колкото „по-разголени“ са дрехите, толкова по-високи са им цените. Все пак успяваме да купим нещо, което е по джоба ни. Продавачките са любезни и говорят английски, с което ни улесняват.

На втория етаж правим основен оглед на магазина. Откриваме много неща, които не сме забелязали предния ден, но повече разглеждаме отколкото купуваме – турски чай за баща ми, купички за ядки за родителите ни, смесени ядки и хубав локум да почерпим колегите, когато се върнем на работа.

На касата се сблъскваме с шофьора на групата и няколко негови приятели. Дошли са да заредят гориво и да си купят нещо за из път. Уговаряме са да се приберем с тях и се разделяме. Лесно стигаме автобуса и след зареждането тръгваме към града. Там обикаляме повече от 30 минути за да намерим място за паркиране накрая успяваме и се прибираме.

Оставяме покупките и се отправяме към традиционния петъчен пазар. Продават се плодове, зеленчуци и други хранителни стоки. Докато стигнем пазара виждаме, че местните хора пазаруват с големи колички на колела – вероятно се запасяват с прясна стока за седмицата.

Продавачите са производители от околните села. Изборът е впечатляващ. Продават се поне 20 вида маслини – черни и зелени, с подправки, без сол и дори с вишнев отенък от някаква марината. Пресните зеленчуци и плодове са безброй видове – практически може да се намери всичко. Картофи, домати и плодове са наредени на огромни пирамиди и изглеждат привлекателно.

Продават се много видове сирена и кашкавали, произведени в по-малки мандри или направо от животновъдите. Изглеждат примамливо и цените са съвсем малко по-високи от нашите в България.

Тръгваме си без да си купим нищо. Не се престрашихме да си вземем кашкавал или сирене, а зеленчуци и плодове не ни трябваха.

На излизане от пазара виждаме малки камиони, натоварени с жълто-зелени подобия на тикви, но без дръжка. Собствениците на хотела ни обясниха след това, че са местен сорт късни пъпеши.

На вечеря се уговаряме за заминаването утре – решението е да не тръгваме рано сутринта след закуска, а чак на обяд. Ние сме последната група в хотела и може да не бързаме да освобождаваме стаите.

Събота - По пътя към дома

Сутринта след закуска започваме да пълним куфарите и се опитваме да ги закопчаем. Съпругата ми предвидливо е взела една сгъваема чанта, в която влиза 9-килограмовия прах за пране и част от дрехите ни.

Свършваме сравнително бързо и се отправяме за последен път да обиколим центъра на града и да сменим малко пари за из път. Правим снимки на улиците, реката и палмите.


На връщане купуваме вода за из път и отново се натъкваме на камион с пъпеши. Решаваме да си купим един. Както и да е успяваме да се спазарим със собственика – симпатичен човек на около 50 години. Плащаме поисканите от него две лири и с усмивка се прибираме.


В хотела вземаме чантите от стаята, оставяме малък бакшиш за камериерката и слизаме. Сядаме за последно в двора. Нетърпеливи сме да си тръгнем, но си спомняме и приятните дни прекарани в Турция и часовете, в които сме седели с удоволствие в същия този двор.


В една сръбска песен навремето се пееше: “sve sto je lepo ima kraj (всичко, което е хубаво, има край)“. Дойде и края на почивката – съобщават, че автобусът ни чака на една пресечка по-надолу.

Втурваме се с куфари и чанти към автобуса. Някои се налага да се върнат още веднъж, за да си приберат всичкия багаж. Поставяме всичко в багажника и си помагаме, за да наместим увеличеното количество чанти.

Мустафа и съпругата му са дошли да ни изпратят до автобуса. Разделяме се с нашите прекрасни домакини и потегляме.

Мълчаливите хора, с който тръгнахме миналата седмица са се сменили с весели младежи от всички възрасти, които се шегуват и с нескрита радост очакват да пристигнат по домовете си. Разменяме си и-мейл адреси, телефонни номера и данни за връзка по Skype. Уговаряме се как да си разменим снимки и видеоклипове.


Настанявам се удобно на седалката и продължавам с четене на книгата – искам да я завърша преди да се е стъмнило.

Околния пейзаж вече не прави впечатление на никого. Уверен слизаме на задължителните за почивка на шофьорите спирки и търсим да си купим кафе. Втората спирка е до един магазин, в който се продава всичко от маслини – от сапун до конфитюр. До него има магазин за дрехи. Някои предпочитат маслините, други – дрехите.

Собственикът на маслиненото царство ни кани на български да посетим магазинът му. Цените са едни и същи в левове и в лири. Много от нас пазаруват с левове – маслините са едри и вкусни, разнообразието от сапуни е впечатляващо.

Почивката е кратка и продължаваме към границата. Всички гледаме крайпътните табели и се опитваме да преценим дали ще стигнем по светло в Чанаккале за да си направим снимки на фона на Мраморно море.

Успявам да дочета книгата – накрая дори става по-интересна. Доволен съм и си мисля кога пак ще имам толкова много време за четене.

За наше съжаление бързо се здрачава и наближаваме Дарданелите десетина минути след като слънцето напълно се е скрило. Едва качили се на ферибота отиваме на горната палуба за да намерим кафенето. Ръми лек дъжд и всички влизаме на сухо – в кафето или в залата за пътници. Лош късмет за пушачите, те трябва да стоят под ситните капки и бърза да придръпват от цигарите си.

Вече не всички пият кафе, някой опитват турския чай – горещ, силен и червен, сервиран в малки стъклени чаши. Твърде бързо наближаваме отсрещния бряг и бързо се прибираме в автобуса.


В кафенето на ферибота
До границата не се случва нищо интересно – пътуваме в тъмното. Минаваме турската граница бързо и безпроблемно, като не пропускаме да посетим техния Free Shop – за да разгледаме парфюмите или да си купим уиски или цигари. Нищо, че цените са почти като в обикновен наш магазин.